Беше пролет. Баба Мерудия шеташе, когато дядо Кимион се прибра от работа.
- Мерудиооо! - завика той още от вратата.
- Кажи бе, Кимионе? 
- Да вземеш да ми направиш мъфини тази вечер.
- Какво е туй мъфини, бре? - зачуди се баба Мерудия.
- Днес слушах една реклама по радивото за мъфини и ми се доядаха, едни таквиз като мини кексчета били. 
"Брех, каква ще да е тая работа" зачуди се баба Мерудия, ама нали е мека душа, запретна ръкави да прави на дядо Кимион мъфини.

Седна пред лаптопа, отвори гугъла и написа "мъфин". Излязоха и много рецепти. Баба Мерудия отвори първата. Ми то като кекс било, ама се пълнели в тава за мъфини. "Ахаа, каква била работата" - светна се тя, стана, начерви се и тръгна към магазина. 

Във Фантастико продаваха всичко, така че баба Мерудия бързо намери тавата за мъфини. "Можех да си ползвам формичките за крем-карамел" промърмори тя, като видя тавата, ама нали беше тръгнала да купува, та си я взе. Напълни торбата с брашно, олио, захар, бакпулвер, ванилия, портокали и лимони (за сутрешния фреш на дядото ), шоколад (да си гризка нещо, докато гледа Листопад) и доволна от шопинга закрачи към вкъщи.

Отвори си рецептата и се зае да приготвя мъфините за дядото.
"Брех, забравих яйцата и млякото" плясна се по челото баба Мерудия. Че като скокна за нула време издои кравата и събра яйцата от курника.
"Време е да започвам" мислеше си тя. "Ей го, никое време стана, ше ми почне сериала, докато се занимавам с тея пусти мъфини".

Разби пет яйца с чаша и половина захар, добави ванилия,бакпулвер, чаена лъжичка сода, половин чаена чаша олио, една чаена чаша прясно мляко и пак ги разби. После добави три чаени чаши брашно и разбиваше с миксера, като комшията от горния етаж в 8 сутринта с бормашината. Сместа и беше готова, но нещо не и хареса. Взе на дядото портокала и настърга кората в сместа. "Така е по-добре"- мислеше си баба Мерудия, "дядото и без туй не я ползва тая кора, няма да отива зян, а!"

Извади си тавата, сложи във формичките по една хартийка да не загарят и изсипа сместа. Преди да я сложи в предварително загрятата на 180 градуса фурна, реши да настърже шоколада и да го добави във формичките. Ми така де, тя и мъфини може да хрупа после, докато си гледа сериала.

Метна тавата във фурната, направи си кафенце, запали си цигарка и зачака.
След 20-тина минути мъфините бяха готови. 

- Кимионеее,- провикна се баба Мерудия - ела тука бре.
- Ида бе, ида - промърмори дядо Кимион - какво си се развикала, ще събудиш съседите.
- Мъфините са ти готови. - със задоволство каза тя.
- Ей, че вкусни - замляска дядо Кимион.

Чак на края на селото се чуваше как ядяха и ушите им плющяха.

на мама талантливата и сладка мерудия, къде се е курдисала :))